Тринадесета книга на Канона на планините и моретата (海内东经)

Канонът на областите вътре в моретата: Изток (海內東經 Hǎinèi dōngjīng) е тринадесетата книга на Канона на планините и моретата и последната от «Каноните на областите вътре в моретата» (海內經). Кратка, но своеобразна, тя споменава далечни страни отвъд Подвижните пясъци (Бактрия, Юечжъ), бога на Гръмотевицата от блатото Лей, и завършва с дълъг опис на реките на Китай: извори и устия на Яндзъ, Хуанхъ, Хуай, Уей и десетки други реки. Китайският текст е представен с транскрипцията си пинин, следван от българския превод и бележките.

海內東經 — Области вътре в моретата на Изток

hǎinèidōngběizōunánzhě

Областите вътре в моретата, от североизточния ъгъл на юг.


yànzàidōngběizōu

Великото Ян (鉅燕) е в североизточния ъгъл.


guózàiliúshāzhōngzhězhǔnduānhuànzàikūnlúndōngnányuēhǎinèizhījùnwèijùnxiànzàiliúshāzhōng

Страните сред Подвижните пясъци (流沙) са Джундуан (埻端) и Сисюан (璽㬇), на югоизток от хълма Кунлун. Друга версия казва: това е област вътре в моретата, която не се управлява по окръзи и се намира сред Подвижните пясъци.


guózàiliúshāwàizhěxiàshùshāyáoyuèzhīzhīguó

Страните отвъд Подвижните пясъци са Дася (大夏, Бактрия), Шуша (豎沙), Дзюйяо (居繇) и Юечжъ (月支).


西báishānzàixiàdōngcāngzàibáishān西nánjiēzàiliúshā西kūnlúndōngnánkūnlúnshānzài西西jiēzài西běi

Планината от бял нефрит на Сиху (西胡白玉山) е на изток от Дася; Цанву (蒼梧) е на югозапад от планината от бял нефрит, и двете на запад от Подвижните пясъци и на югоизток от хълма Кунлун. Планината Кунлун е на запад от Сиху, всички на северозапад.


léizhōngyǒuléishénlóngshēnérréntóuzài西

Сред блатото Лей (雷澤) обитава богът на Гръмотевицата (雷神): има тяло на дракон и човешка глава, и се удря по собствения корем (като по барабан). Това е на запад от У (吳).


dōuzhōuzàihǎizhōngyuēzhōu

Островът Дуджоу (都州) е сред морето. Друга версия го нарича Юйджоу (郁州).


lángtáizàihǎijiānlángzhīdōngběiyǒushānyuēzàihǎijiān

Терасата Лангъе (琅瑘臺) е в морето Бо (渤海), на изток от Лангъе. На север се издига планина. Друга версия я поставя сред морето.


hányànzàihǎizhōngdōuzhōunán

Гъската Ханян (韓鴈) е сред морето, на юг от острова Дуджоу.


shǐjiūzàihǎizhōngyuánnán

Птицата Шъдзю (始鳩) е сред морето, на юг от Юанли (轅厲).


kuàishānzàichǔnán

Планината Куайдзи (會稽山) е на юг от великото Чу (大楚).


mínsānjiāngshǒujiāngchūwènshānběijiāngchūmànshānnánjiāngchūgāoshāngāoshānzàichéngdōu西hǎizàichángzhōunánzhèjiāngchūsāntiānzidōuzàidōngzàimǐn西běihǎinánjiāngchūsāntiānzidōujiāngpéng西yuētiānzizhānghuáishuǐchūshānshānzàicháoyángdōngxiāng西hǎihuáiběixiāngshuǐchūshùnzàngdōngnánzōu西huánzhīdòngtíngxiàyuēdōngnán西hànshuǐchūzhīshānzhuānzàngyángjiǔpínzàngyīnshéwèizhīméngshuǐchūhànyáng西jiāngnièyáng西wēnshuǐchūkōngdòngkōngdòngshānzàilínfénnánhuáyángběiyǐngshuǐchūshǎoshìshǎoshìshānzàiyōngshìnánhuái西yānběiyuēgōushìshuǐchūtiānshānzàiliángmiǎnxiāng西nánhuái西běiyuēhuáizàiběijīngshuǐchūchángchéngběishānshānzàizhìchángyuánběiběiwèiběiwèishuǐchūniǎoshǔtóngxuéshāndōngzhùhuáyīnběibáishuǐchūshǔérdōngnánzhùjiāngjiāngzhōuchéngxiàyuánshuǐshānchūxiàngjùnxínchéng西dōngzhùjiāngxiàjuàn西dòngtíngzhōnggànshuǐchūnièdōudōngshāndōngběizhùjiāngpéng西shuǐchūdōngběiérnán西nánguòlíng西érdōngnánzhùdōnghǎihuáiyīnběishuǐchūxiàngjùnér西nánzhùnánhǎilíngdōngnánshuǐchūlínjìn西nánérdōngnánzhùhǎipān西huángshuǐchūguìyáng西běishāndōngnánzhùshuǐdūn西luòshuǐchūluò西shāndōngběizhùchénggāozhī西fénshuǐchūshàngběiér西nánzhùshìnánqìnshuǐchūjǐngxíngshāndōngdōngnánzhùhuáidōngnánshuǐchūgòngshānnándōngqiūjué鹿zhùhǎilánghuáidōngběilǎoshuǐchūwèigāodōngdōngnánzhùhǎilǎoyángtuóshuǐchūjìnyángchéngnánér西zhìyángběiérdōngzhùhǎiyuèzhāngběizhāngshuǐchūshānyángdōngdōngzhùhǎizhāngnán

Трите реки на Мин (岷三江); при извора им… Великата река (大江, Яндзъ) излиза от планината Уън (汶山); Северната река (北江) излиза от планината Ман (曼山); Южната река (南江) излиза от планината Гао (高山). Планината Гао е на запад от Ченду (城都). Те се вливат в морето, на юг от Чанджоу (長州). — Джъдзян (浙江) излиза от Трите тераси на Сина на Небето (三天子都), от изтока им; тя е на северозапад от Мин (閩) и се влива в морето, на юг от Юйдзи (餘暨). — Лудзян (廬江) излиза от Трите тераси на Сина на Небето и се влива в Реката, на запад от езерото Пъндзъ (彭澤); една версия казва Тяндзъджан (天子鄣). — Реката Хуай (淮水) излиза от планината Юй (餘山); планината Юй е на изток от Чаоян (朝陽) и на запад от Исян (義鄉); влива се в морето, на север от Хуайпу (淮浦). — Реката Сян (湘水) излиза на югоизток от гроба на Шун и го обгражда от запад; надолу по течението се влива в езерото Дунтин (洞庭). Една версия казва: на югоизток, блатото на Запада. — Реката Хан (漢水) излиза от планината Фуюй (鮒魚之山), където император Джуансю (顓頊) е погребан на южния склон, а деветте му наложници — на северния, и четири змии ги пазят. — Реката Мън (濛水) излиза на запад от Ханян (漢陽) и се влива в Реката, на запад от Неян (聶陽). — Реката Уън (溫水) излиза от Кунтун (崆峒); планината Кунтун е на юг от Линфън (臨汾); влива се в Реката (河), на север от Хуаян (華陽). — Реката Ин (潁水) излиза от планината Шаошъ (少室); планината Шаошъ е на юг от Юншъ (雍氏); влива се в Хуай, на запад, на север от Ян (鄢). Една версия казва Хоушъ (緱氏). — Реката Жу (汝水) излиза от планината Тянси (天息山), на югозапад от Лян-Мянсян (梁勉鄉); влива се в Хуай, на крайния северозапад. Една версия казва: Хуай е на север от Цисъ (期思). — Реката Дзин (涇水) излиза от планината на север от Великата стена (長城北山); планината е на север от Юйджъ-Чанюан (郁郅長垣); на север се влива в Уей (渭), на север от Си (戲). — Реката Уей (渭水) излиза от планината Няошу-Тунсюе (鳥鼠同穴山); тече на изток и се влива в Реката, на север от Хуаин (華陰). — Реката Бай (白水) излиза от Шу (蜀) и тече на югоизток и се влива в Реката, в подножието на град Дзянджоу (江州). — Реката Юан (沅水) излиза на запад от Танчън (鐔城), в областта Сян (象郡); тече на изток и се влива в Реката, на запад от Сядзюн (下雋), и достига езерото Дунтин. — Реката Ган (贛水) излиза от източната планина на Неду (聶都東山); тече на североизток и се влива в Реката, на запад от езерото Пъндзъ. — Реката Съ (泗水) излиза на североизток от У (吳), после на юг, минава на югозапад на запад от Хулин (湖陵) и тече на югоизток и се влива в Източното море, на север от Хуаин (淮陰). — Реката Юй (鬱水) излиза от областта Сян и тече на югозапад и се влива в Южното море, на югоизток от Сюйлин (須陵). — Реката И (肄水) излиза на югозапад от Линдзин (臨晉) и тече на югоизток и се влива в морето, на запад от Панюй (番禺). — Реката Хуан (潢水) излиза от северозападната планина на Гуйян (桂陽) и тече на югоизток и се влива в реката И, на запад от Дунпу (敦浦). — Реката Ло (洛水) излиза от западната планина на Ло (洛西山) и тече на североизток и се влива в Реката, на запад от Ченгао (成皋). — Реката Фън (汾水) излиза на север от Шанюй (上窳) и тече на югозапад и се влива в Реката, на юг от Пишъ (皮氏). — Реката Цин (沁水) излиза на изток от планината Дзинсин (井陘山) и тече на югоизток и се влива в Реката, на югоизток от Хуай (懷). — Реката Дзи (濟水) излиза от източния хълм на юг от планината Гун (共山), пресича блатото Дзюйлу (鉅鹿澤) и се влива в морето Бо, на североизток от Ци-Лангхуай (齊琅槐). — Реката Ляо (潦水) излиза на изток от Уейгао (衛皋) и тече на югоизток и се влива в морето Бо, при Ляоян (潦陽). — Реката Хуто (虖沱水) излиза на юг от град Дзинян (晉陽城), отива на запад до север от Янцю (陽曲), после тече на изток и се влива в морето Бо, на север от Юе-Джанву (越章武). — Реката Джан (漳水) излиза на изток от Шанян (山陽) и тече на изток и се влива в морето Бо, на юг от Джанву (章武).


jiànpíngyuánniányuèbǐngdàizhàotàichángshǔchénwàngxiàozhìshìzhōngguāng祿xūnchéngōngshìzhōngfèngchēdōuwèiguāng祿chénxiùlǐngzhǔshěng

През четвъртия месец на първата година Дзянпин (建平, 6 г. пр.н.е.), в деня бинсю, поданикът Уан, причислен към Тайчан в очакване на аудиенция, направи сверката; поданикът Гун, шъджун и гуанлу-сюн, както и поданикът Сю, шъджун, фънчъ-дувей и гуанлу-дафу, ръководиха окончателната редакция.

Бележки

Съставна книга. 海內東經 поставя един до друг два много различни пласта: най-напред кратки митични бележки (страни на Подвижните пясъци, бог на Гръмотевицата, острови на Източното море), после обширен географски каталог на реките. Филолозите смятат този опис на реките за интерполация от епохата Хан, с административен дух, чужда на митологичното ядро на книгата.

Богът на Гръмотевицата (雷神). В блатото Лей обитава бог с тяло на дракон и глава на човек, който кара бурята да гърми, удряйки се по корема като по барабан: едно от най-древните изображения на гръмотевицата в китайската митология.

Страни на Подвижните пясъци. Текстът назовава Дася (大夏, Бактрия) и Юечжъ (月支), народи от Централна Азия, познати на Хан след пътуванията на Джан Циен — знак, че «митичната» география тук се отваря към реалния свят на Пътищата на коприната.

Каталогът на реките. Дългата заключителна бележка описва за всеки голям водоток неговия извор (出…) и устие (入…): Яндзъ (大江), Хуанхъ (河), Хуай (淮), Уей (渭), Сян (湘), Дзи (濟), Джан (漳)… Ценен документ за хидрографията на ханския Китай, допълнен с номенклатура на места и области.

Ханският колофон. Както книга IX, главата завършва с императорска бележка за сверка, датирана от 6 г. пр.н.е. (ера Дзянпин), удостоверяваща редакцията под ръководството на Лю Сян и Лю Син (Сю).

Несигурни отъждествявания. Много древни топоними (鐔城, 郁郅, 聶都…) вече не съответстват на сигурни места; транскрибират се с пинин и йероглифите.

Китайски текст по Chinese Text Project (ctext.org). Превод и бележки: Chine-culture.com.